Ретро лексикон

Автобиография

Коста Марков е емблема за поп фолк музиката. Той е сред създателите на жанра у нас. Изпял едни от най-големите хитове и до днес. Роден е в град Бургас, но израства в град Несебър.На 6-годишна възраст ходи на уроци по солфеж и акордеон, като същевременно сформира вокално-инструментална група към Читалището в Несебър. По-късно започва да взима уроци по оперно пеене при вокален педагог в София.Първият му професионален ангажимент е през 1990 г. Пеел всяка вечер в две вариетени програми. Едната била в ресторант „Лебед“ в Несебър, а втората – в един от двата най-луксозни барове в Слънчев Бряг по това време – бар „Фрегата“. След това Коста Марков е пял в панорамния бар на хотел „Родина“ в София и бар „Панорама“ в Димитровград. По време на участие бил на снимки в културния дом в Казанлък за предаване на БНТ, в което участват дует „Ритон“, Иван Балсамаджиев, Глория, Цветелина и други. Там изпява две песни и след снимките при него идва Митко Димитров, президент на музикална компания „ПАЙНЕР“. Така през 1997 г. подписва договор с музикална компания „Пайнер“ и записва четири самостоятелни албума : “Банкер” -1998 г., “Искаш ли дъвка” – 1999г. , “Милиони нощи”-  2000 г. и “Диаманти и Рубини” – 2001г..През 2005 г. прекратява певческата си кариера, но през 2016 г. след  11 годишна пауза Коста Марков се завърна и зарадва почитателите си с нов проект. Открихме изпълнителя в дома му във Флорида. Срещаме ви с… Коста Марков.-

 

  1. Как започна всичко?
Вероятно хората, които се интересуват от мен или от песните, които съм правил в миналото, знаят че аз съм от Несебър, а Несебър е съвсем близо до Слънчев Бряг, където се провеждаше най-грандиозното събитие в българския шоубизнес „Златният Орфей“. Често бягахме от час за да присъстваме на репетициите, където виждахме и слушахме най-големите бългаски естрадни звезди, както и много от световните имена като Хулио Иглесиас, Демис Русос. Много често оставахме и за концертите, които се излъчваха вечерта по Националната Телевизия директно. Може би покрай „Златният Орфей“ се зароди моя интерес към музиката, а не е за подценяване и това, че свирех на акордеон и посещавах музикална школа. В училище имахме и състав за естрадна и рок музика и аз бях вокалист за някой от парчетата с които сме се явявали на фестивали и конкурси и печелехме призови места. Имахме вокален педагог, който идваше от София специално за да ни подготвя за конкурсите. Няколко години по-късно ме приеха в УНСС в София и започнах да взимам уроци по пеене при Ирина Чмихова и Стефка Оникян. Паралелно с това работех във вариететните програми в хотел Родина и други луксозни за времето барове. Често имах по 3 участия на вечер, защото в тези програми пеех по 3-4 песни като част от цялото шоу. Работил съм също в бар „Фрегата“ в Слънчев Бряг, в заведения из цяла България и в Димитровград, където се зараждаше новото за времето музикално течение – поп-фолка. Но запознанството ми с Митко Димитров стана съвсем случайно. Бях поканен от БНТ за участие в една музикална програма, която се заснемаше в културния дом в Казанлък. В тази програма участваха и Дует Ритон, Иван Балсамаджиев, Глория и Цветелина. Там зад сцената се запознах с г-н Димитров, който прояви интерес към песните, които съм записал и предложи да се видим в офиса на фирмата за да прослушаме нещата и да поговорим за договор и сглобяване на албум. Така се стигна до договор с Пайнер. Всички записани до момента песни презаписах в студиото на Пайнер, защото това студио беше най-доброто в България за времето. Не след дълго заснехме клипове, които на времето се въртяха по всички кабелни телевизии. А когато излезе албума, не можех да повярвам, че песните звучаха от всеки музикален щанд или сергия и съответно хората започнаха да ме разпознават. Последваха и много пропътувани километри за участия и концерти, а обичта на хората беше много зареждаща. Хората тогава бяха искрени и дoбронамерени в отношението си към нас. Струва ми се, че днес не е така и се радвам, че съм се занимавал активно с музика в едни много по-хубави години. Не съжалявам за нищо и ако трябва да избирам между „тогава“ или „сега“, бих избрал „тогава“.
  1. Каква е музиката днес и каква бе тогава?
Нормално е музиката да се променя, така както в годините се промениха ценностите и  мирогледа на хората, а сетивата се пренаситиха. Достъпът до забавления е само на един клик разстояние на компютъра или телефона. Нагледахме се на какво ли не. Като консуматори искаме да получаваме всичко сега и на момента. Това влияе и на поп-фолка, като такъв вече почти няма. Последните поп-фолк песни май бяха песните на Ивана отпреди 7-8 години. Оттам насетне е по скоро поп и рап, отколкото поп-фолк. Живеейки на хиляди километри от България вече толкова много години моето ежедневие е съвсем различно от това в България и аз не изпитвам нужда да следя какво се случва в поп-фолка. Българска телевизия не гледам, въпреки, че имам платен абонамент за всички канали. Дори когато срещна във фейсбук линк към нова песен рядко го отварям, защото просто не ми е интересно. И аз като всички останали хора съм с пренаситени сетива и имам достатъчно други интересни неща с които да се занимавам, вместо да гледам клипове и слушам песни. Дори не си пускам песни на изпълнители, които харесвам и са ми близки приятели.
  1. Каква е цената на успеха? Тежка ли е всенародната любов? Музиката и славата повече ви взе или повече ви даде? Промени ли Ви славата? Ако човек не е готов да понесе както позитивите, така и негативите на популярността, тогава е по-добре да не се захваща с подобно занимание. За щастие, при мен негативите са били минимални. Не съм срещал лошо отношение, напротив – усещах добронамереност. Притеснявали са ме моментите, когато съм се срещал по концертите с фанатизирани фенчета и най-вече фенки, защото съм осъзнавал, че тези хора пропиляват собствения си живот, живеейки със снимки, интервюта, албуми и подробности от моя живот. Не знам дали сега е така при колегите, защото социалните медии направиха контактите по-лесни, но по мое време имаше доста фенове на нашата музика, които попиваха всичко, което се случваше в жанра и посвещаваха живота си на това. Когато човек е здраво стъпил на земята „славата“ не може да го промени. Аз съм реалист и никога не съм се главозамайвал. Давал съм си сметка, че това е професия като всички други и че ще се занимавам временно с това. Не съм си представял, че цял живот ще правя само това. Аз имам много интересни хобита, умения и занимания и не бих посветил живота си само на едно от тях. Обичам разнообразието. Обичам постоянно да се случва нещо около мен и не е задължително то да е свързано с музиката. Обичам да пътувам също. Всяка година през септември пътувам със семейството си до Ню Йорк, който е любимия град на дъщеря ми. Наемаме си хотел в Манхатън и оставаме 3-4 дни за да попием атмосферата на града. Обичаме да гледаме мюзикъли на Бродуей, да се разхождаме в Сентръл Парк. Обичаме малките италиански ресторантчета в Манхатън и имаме няколко любими. През ноември традиционно сме на круиз по Карибите за деня на благодарността, но тази година го заменихме с едно 3 дневно пътуване до Маями. Сега ми предстои едно пътуване до Лас Вегас между Коледа и Нова Година. Бил съм три пъти във Вегас, но съпругата ми и дъщеря ми не са ходили и решихме да видим Вегас, който е вълшебно декориран за празниците. Купили сме си билети и за концерта на Ариана Гранде в залата на хотел Cosmopolitan във Вегас на 29ти декември, защото дъщеря ми и е голяма фенка. Отсега сме купили и билети за концерта и през май в Тампа. Въобще нищо свързано с Ариана Гранде не се пропуска, хаха. И веднага след Вегас ще пея на едно новогодишно парти за българите живеещи в района на Маями, което ще бъде в хотел „Hilton“ във Fort Lauderdale. Така че музиката присъства в моя живот под една или друга форма и нищо не ми липсва.
  2. [insertadsense2]
  3. Вашето име е сред имената на изпълнителите, който изградиха поп фолка. Бяха едни трудни години, години на преход, години в които  положихте основите на тази музика, буквално вие и колегите ви изнесохте на гръб поп фолка  за да го превърнете в най-обичаната музика в България.Носят се всякакви митове за музиката от онова време, за „Пайнер”,за мутрите, за тоталните хитове „Имам само едно сърце” и „Диаманти и рубини”(ако не се лъжа Вие бяхте първият изпълнител в поп фолка пропя на английски именно в тази песен). Къде е истината и къде е измислицата около името Коста Марков? Да, бях сред първите изпълнители, но годините на прехода не са ми се сторили трудни. Сегашната реалност в България ми се струва доста по объркана и трудна. Не зная как хората имат въобще някаква мотивация да живеят в България. При всяко мое прибиране, намирам държавата все по объркана, процесите са все по-нелогични и античовешки и честно казано не виждам какво би могло да ме накара да се върна да живея там. Съжалявам само за това, че познавам доста честни, образовани и възпитани хора, които живеят в полунищета, а никой не заслужава това. За мутрите….Тогава имаше мутри, но аз не съм бил тормозен от тях, нито съм имал някакви контакти с тях. Пял съм веднъж в заведение в което като клиент присъстваше Жоро Илиев и той показа уважение към мен с щедър бакшиш. Аз не обичам да приемам бакшиши, но той го направи чрез друг човек и нямаше как да откажа. Така, че от този контингент, не съм видял нищо лошо. Песента „Диаманти и рубини“ е кавър на гръцка песен и когато писах текста, реших да изпея няколко реда на ангийски, защото все пак трябваше да дърпаме жанра напред. Всяко ново нещо се забелязваше навремето. Аз бях първият изпълнител в Пайнер, който изпя част от песен на гръцки в „Милиони нощи“. Мисля, че по-късно и Магапаса записа парче в което пее на гръцки. „Имам само едно сърце“ е моя авторска песен. Музиката направих по време на едно турне в Америка през 2002-2003 година. Мисля, че тази песен стана много по-голям хит след години, отколкото беше в момента на премиерата. Тази песен някак си „узря“ с времето за да се превърне в най-големия ми хит. Хората още помнят и баладата „Искам да остана буден“, която е също авторска песен по моя музика и текст на Мариета Ангелова. Галена направи чудесен кавър години по-късно, което беше трогателно за мен.
  4. Името Ви сякаш не е забърквано в грандиозни скандали, как съумяхте да бъдете на ниво и да не навлизате в пошлото? Според мен нещата опират до възпитание и култура. Когато предпочиташ да стоиш настрана от пумията, няма как да се изцапаш. Знам, че в България хората считат това за безхарактерност, но за мен е въпрос на култура. Българинът разбира от всичко, държи да се намеси във всичко и държи непременно и задължително да си изкаже мнението, колкото и грозно или неправилно да е то. Той трябва да нападне, да нарани, да обиди, без да си дава сметка, че това е една енергия, която се връща върху него самия. Ако не си между шамарите, значи си безхарактерен…. Не е така! На глупостта, не е задължително да се отговаря! Във фейсбук често срещам статуси и коментари с които съм абсолютно несъгласен, но аз си правя своите изводи и подминавам. Не мисля да превъзпитавам хората, а и те едва ли ще се съобразят с моето мнение. Масово хората не правят като мен и влизат в едни обидни спорове, които не водят до нищо добро. Само си губят времето и се натоварват с отрицателна енергия. Това показва манталитет далече от цивилизования, което донякъде е обусловено от географската ни ширина.
  5. Какво ви накара да прекратите кариерата си? В момента, в който усетих, че е време да създам семейство и срещнах жената с която искам да прекарам живота си, аз се отдръпнах от поп-фолка. За мен семейството е приоритет!
  6. Колегите? Какво може да кажете за тях? Едни продължиха, други вече за поели по друг път. Изглеждахте много задружни на общите събирания и концерти. Поддържате ли връзка с тях? Както хората са различни, така и колегите. Хората се отчуждават с времето и в това няма нищо ненормално. Най-близки усещам ДесиСлава и Галена, защото те двете и като характери са много земни и нормални в реалния живот. С колеги, които страдат от „звездомания“ и живеят в свой собствен свят, не поддържам контакти. Те са обикновено толкова концентрирани върху себе си, че на мен ми е безинтересно да общувам с тях и ако случайно попадна в компанията на подобен колега или колежка, усещам това в първите минута-две и се оттеглям. Не ми е интересно в компанията на хора с подобни психични отклонения, хаха. Наскоро Райна имаше турне в Америка и беше на гости у нас, както и Галена, Яница, Таня Боева и други. Моят дом във Флорида е отворен за всеки добронамерен колега.
  7. Убедени сме че имате много интересни и забавни случки в кариерата и на сцената, разкажете ни за някои от тях?
Случките са много, но ще ви разкажа една случка отпреди много години. Имахме с ДесиСлава и Ивана едно турне в северна България. Разбира се, жените вечно закъсняват за концертите, защото все някой ги е забавил – я фризьор, я гримьор. Концертът започва и ДесиСлава реши да ползва моя микрофон, защото нямаше време да се включи нейния. Аз сложих на микрофона една от онези дунапренени микрофонни шапки, защото точно в този период имаше ужасен грипен вирус. Освен концертите, аз имах подредени по две участия всяка вечер за седмица напред и не беше желателно да се заразя от грип. Предполагам, че и програмата на ДесиСлава е била не по-малко натоварена от моята. Точно затова и сложих дунапрена, за да не заразя Деси или тя мен, ако някой от нас вече е хванал грипния вирус. Явно обаче в суматохата по концерта не е станала ясна причината и Деси е останала с впечатление, че аз се гнуся от нея. ДесиСлава е най незлонамерения човек, който познавам и аз много я обичам. Познавам я от осемнадесетгодишна тийнейджърка. Но явно случката с микрофона я е обидила и я е запомнила. Преди три години, лежейки с нея до един басейн, тя ми припомни случката и се посмяхме на недоразумението. Вижте как нещо недоизяснено и недообяснено може да се запечата в човешкото съзнание!
  1. Как живеете в момента? За на е известно, че живеете в САЩ, щастливо женен с една вече малко пораснала дъщеря…
В момента съм повече от щастлив и сигурно съм единственият българин, който няма никакви оплаквания от живота. Живея на тропически климат във Флорида. Къщата ми е заобградена с палми и красиви тропически растения на които се наслаждавам всеки ден докато си пия кафето. Детето ми постоянно завършва с пълно отличие сроковете в училище. Съпругата ми е страхотна домакиня и притежава безценен характер и красота. Приятелите, които имам не са много, но са аболютно верни, както и аз на тях. Пътувам където си пожелая по света. Океанът е на две мили от дома ми. Карибите са на 2 часа полет със самолет. Родителите ми и всички около мен са живи и здрави…..Какво повече да искам???
  1. Липсва ли ви музиката, сцената, публиката? Честно казано, не ми липсва. По-скоро като хоби, когато усетя, че ми се занимава с това, моя импресарио в България уговаря участия в нощните клубове, които минават учудващо добре. Носталгията по миналото явно задържа интереса на хората към мен и клубовете са пълни на моите участия. Както казах по-горе, за нова година имам участие в Маями. Между 5-12 участия на година са ми напълно достатъчни за да се заредя положително. Програмата, която изпълнявам в Америка обаче е различна от тази в България. Първа част задължително е с естрадни, шлагерни, македонски, руски, гръцки, сръбски песни. Такава е публиката тук. Не можеш да започнеш с поп-фолк. Него го оставям за втора част. А в България е само поп-фолк.
  2. Българина сякаш има жажда за малко от онази „ретро” музика както я наричат.Вие направихте няколко проекта, но замисляли ли сте се да продължите с музиката и за напред? Аз не съм абсолютно убеден, че българинът иска новосъздадена музика в ретро стил. Всяко нещо с времето си. Времената са други, съответно и музиката е друга. Ивана е чудесен представител на музиката от „онова“ време. Фактът, че няма нови хитове, а разчита само на старите такива, означава, че хората искат да слушат друго. В момента в който усетя, че имам муза за нова песен, ще направя такава. Не се ангажирам със срокове. Отношенията ми с фирма Пайнер са повече от прекрасни, така че ми трябва само муза.
  3. Кой е незададеният въпрос на Коста Марков? Този който винаги сте искали да ви зададат, но никой не го е направил? Никой не ме е питал директно дали съм щастлив, а това е първият ми въпрос към приятели, които не съм виждал години: Щастлив/а ли си??? Винаги се надявам на положителен отговор, но много често хората започват да се оплакват…А аз съм щастлив!
  4. Какъв е Коста Марков извън сцената? Много деен, постоянно имам някакви планове и проекти в главата. Хората може би не знаят, че аз съм много сръчен и умея да правя много неща, включително да лепя плочки. Редя ги по-добре от професионалистите, но го правя само за себе си. Не се опитвайте да ме наемете за такава работа, защото нямате шанс, хаха.
  5. Името Коста Марков несъмнено остави един ярък белег в музиката като цяло. Какво Ви се иска хората да запомнят за него?
На мен честно казано ми е безразлично какво мислят хората и какво ще запомнят. Няма как да се харесаш на всички и на всеки. Ако има такива, които ме харесват – ок, ако някой ме мрази – пак съм ок. Аз нямам контрол върху микросвета на хората, върху техните чувства и настройки. Всеки пречупва нещата през собствената си призма. Нека всеки мисли каквото си иска.
  1. Кой са Вашите любими ТОП 3 парчета от вашата музика? И кой са Ви ТОП 3 любими песни на вашите колеги?
От моите – „Имам само едно сърце“, „Диаманти и рубини“ и „Искам да остана буден“. От песните на колеги – „Кръв ми капе от сърцето“ на Ивана, „Бели нощи“ на ДесиСлава и „Крепост“ на Глория.
  1. Накрая на това интервю да отправите вашите думи към нашите читатели и ваши почитатели. Но преди това  ми се иска да  си дадем едно обещание, че пак ще се „срещнем” не само по повод на това интервю, но и по повод на ваши бъдещи проекти. Пожелавам на всеки да намери баланса в себе си за да се чувства щастлив! Винаги ще има някой, който е по-успял от вас, но не забравяйте, че има и хора под вас. Не изпитвайте завист към успелите хора, защото завистта няма да ви помогне самите вие да успеете. Ако се научите да сте щастливи с това, което имате, светът и в частност България ще бъде едно много по приятно място за живеене!
  2. Опишете с няколко думи нашият следващ гост- Вероника.                                                                                                                                                                                Вероника за мене е “различната”, “нетипичната” фолк-певица, защото тя не следваше тенденциите в поп-фолка, а създаваше проекти, които се различаваха от всички останали. Навремето написа един прекрасен текст за мен. Песента е по моя музика и се казва “Вятър ще бъда” – поп балада с елементи на melody rock. Така и не направихме клип на тази песен и песента остана непозната за широката публика. Вероника е най-идейния човек, който познавам. Тя ври и кипи във всичко с което се захване – мода, кулинарство и какво ли още не. Чакам с нетърпение да се прибера в България, защото съм фен на нейните гофрети. Пожелавам и Veronique Waffle House да стане огромна верига!
[insertadsense2]

Още от Коста Марков

Снимки

Коста Марков

Коста Марков

Заедно с галена, Лорена и приятели на плажа

Коста Марков на сцената

Винаги усмихнат и лъчезарен

Коста Марков Банкер

Първият самостоятелен албум на Коста марков

Топ 3 песни.

#1 Имам само едно сърце

“Имам само едно сърце”  е златен хит в кариерата на изпълнителя. През 2015г. след като Коста Марков дава съгласието си ,песента намира нов прочит  в изпълнение на  Карлос.

#2 Диаманти и Рубини

“Диаманти и Рубини”  е първата поп фолк песен с куплет и припев записани на английски. Парчето излиза и във вариант изцяло на български.

#3 Искам да остана буден

“Искам да остана буден” е една от емблематичните балади в поп-фолка, а Коста  Марков споделя ,че песента е една от любими му.  Галена прави римейк на парчето през 2011г.