Ретро лексикон ВЕСЕЛА

ВЕСЕЛА

Автобиография

Весела Шидерова Христова е родена на 23 август 1978 г в гр. Хасково. Започва музикалната си кариера през 1998 г. Има издадени 3 самостоятелни албума: „Палаво око”(1999); „На седмото небе”(2001) и „Звездна нощ” (2003). След известна пауза певица възобновява кариерата си и така до ден днешен.

 Открихме Весела  в колата – на път за свое участие. С нея си поговорихме за началото,за музиката и за златните години на поп-фолка. Какво сподели тя за Фолк Плюс може да прочетете с следващите редове.

Как започна всичко? ( един по обширен въпрос в който да разкажете за началото на кариерата, как се решихте да започнете, предисторията преди появата на първата ви песен, интересни неща около реализацията, как приехте славата и любовта на хората).

Моята история е малко дълга, така да се каже- „как започна всичко”. Бях доста млада тогава, току що завършила училище и по всякакъв начин търсех начин да стигна до „Пайнер”  поне да ме чуят, да направим едно прослушване. И съвсем случайно чух по радиото че фирма „Пайнер” организира прослушване. Веднага запазих номера, звъннах,  уговорихме час за прослушването- то беше в Димитровград аз живеех в Хасково, разбира се тогава нямах кола все още, взех си автобуса, бях със моята майка, така за подкрепа и се озовах във студиото на Димчо Делев. Не знам, едва ли…  може  би някои хора се сещат за него други не. Той е направил доста песни на популярни изпълнители като Глория, Нелина и много други така във началото на поп-фолка. Влезнах във студиото изпях няколко песни  и той  ми обясни,  че прави нещо като сръбската школа, обучава млади таланти, евентуално да записват във „Пайнер”. И аз тогава разбрах, че не е точно интервюто  на фирма „Пайнер”,  а на човек, който работи за фирма „Пайнер”, който подготвя изпълнители. И решихме тогава със майка ми, понеже ние сме живели в Димитровград, да отидем на гости на една нейна колежка. Намерихме я – след дълги години, тя много се зарадва жената, седнахме да пием по едно кафенце и стана въпрос, че съм ходила на прослушване при Димчо Делев, и тя каза:”Знаете ли,че жената на музикалния продуцент на фирма „Пайнер” ми е колежка. Вие защо не сте казали, че Веси има такъв талант, веднага щях да направя среща със музикалния продуцент,да се срещнете, директно във фирма „Пайнер” да отидете” и  разбира се помолихме я , ако може да направи такава среща със музикалния продуцент и след една седмица буквално тя ми позвъни по телефона и ми каза:”Веси уредила съм ти прослушване, във еди колко си часа, във фирма „Пайнер”, отиваш там пред сградата, казваш коя си, те ще те чакат” и така… Ние доста често се шегуваме, че ако трябва нещо да се случва то по един или друг начин се случва. Малко странно беше при мене, но отидох пред фирма „Пайнер” представих се, разбрах, че ме очакват, качихме се горе в студиото…и  тогава музикалния продуцент ме попита „какво ще изпея”. Аз тогава много се учих от сръбските изпълнители и Цеца ми беше една от любимите изпълнителки и казах, че ще изпея „Маскарад”. При което те малко се учудиха, защото това е една доста сложна песен, поне за мен и казаха: „Ама ти ще можеш ли да изпееш тази песен?”  и аз има казвам: „Ще се пробвам, а пък Вие ще прецените дали мога или не мога”  и изпях я песента. След това ме накараха да изпея още една,две песни и ме извикаха, понеже има преграда и аз по никакъв начин не можах да преценя какво мислят, и помислих си, че съм се провалила в интерес на истината, защото нямаше никаква реакция отсреща, поне не можах да прочета по физиономиите им дали са ме харесали. И тогава музикалния продуцент ме извика долу в кафенето, имаше едно кафене във фирма „Пайнер”, не знам дали  все още съществува и ми каза: „Ми като гледа ще работим заедно” и аз само дето не подскочих до тавана…просто бях много развълнувана, защото си мислех, че едно обикновено момиче като мене няма  шанс. Мислех си ,че трябва да имам доста средства за да започна една такава кариера, което в последствие не се оказа, че е така. И общо взето така започна моята кариера (смее се) а първата песен която изпях………

….. точно не си я спомням първата песен, която изпях, но знам първата песен, с която станах популярна- това е песента „ Уво,Уволнение”.  Преди това бях направила две песни, които бяха предоставяни на Таня Боева, но тя нещо беше се замислила са тях и те ми ги дадоха на мен, но така или иначе много-много  не можаха да достигнат до широката аудитория и след което аз си харесах едно сръбско парче. Тогава нямаше проблем така всеки да си харесва нещо и да си го прави, никой не търсеше правата, може би затова беше по-лесно и по-евтино  и направихме тази песен със този текст, което ми беше малко странно , защото  (смее се)… аз в интерес на истината не исках да пея такъв текст-шеговит, но музикалния продуцент ми каза: „Слушай мен, ще видиш това ще стане хит” (смее се) …и наистина така и стана. И от там тръгна моята известност и от там хората ме знаят, нали от песента „Уво,Уволнение”.

Малко ми беше странно, защото аз бях едно обикновено дете и много скромно, много свито и така започнаха да ме разпознават и да искат от мен автографи, направо ми беше супер неудобно. Имах чувството, че това …. Как да го обясня… сякаш не се случва със мене…сякаш е някакъв сън (смее се) И много, много трудно я приех славата, защото  буквално не можех да изляза нормално да се разхождам по улицата. Помня тогава, че за да отида до магазина, вадих колата от гаража за 20 метра отивах купувах си нещо и се прибирах обратно. Пред вкъщи стояха деца, чакаха ме не можех да изляза (смее се) Въобще странно ми беше, но в  интерес на истината и до някаква степен пък и така се ласкаеш…. Нали радваш се, че си постигнал нещо щом те обичат хората.

Каква е музиката днес и каква бе тогава? ( да ни разкажете за вашия поглед над поп-фолка сега, каква разлика намирате, кое ви допада и кое не)

Ами… Не знам, честно казано, каква е разликата между сегашния поп фолк…Може би …Сега, както всяко нещо с времето всичко се развива, аранжори, техника, станаха по съвременни аранжиментите… В интерес на истината на мен ми харесват доста от парчетата, който се правят в момента, но тогава може би, защото бяхме по-малко изпълнители и нашите песни се запомниха и останаха хитове във времето и  честно казано, не мога да си го обясня точно, но тогава може би е било нашето време. Не знам..някак си така си го обяснавям.

Каква е цената на успеха? Тежка ли е всенародната любов? Музиката и славата повече ви взе или повече ви даде? Промени ли Ви славата?

Честно казано  във момента не ми тежи, защото нямам чак толкова много ангажименти, но тогава преди години, както казах нямаше как да имаш лично пространство, нямаше как да се усамотиш, трябваше постоянно да се съобразяваш – как излизаш, как изглеждаш. Не знам дали … Не мисля, че съм платила някаква кой знае каква цена. В смисъл добре си живеехме. Беше ми много забавно да пътувам и не ми пречеше – може би, защото съм била доста по-млада. Много обичах да опознавам  България, понеже до тогава не бях пътувала много… да обикалям, да разглеждам различните градове, различни култури ако щеш. Имаше период, в който ходихме в Родопите, а аз за първи път виждах такова нещо (смее се) със носии да ходят … това им беше ежедневното облекло. Това ми беше супер странно, но и същевременно много интересно. Така че….  Мисля, че славата повече ми е дала отколкото ми е взела.

Ами честно казано аз мисля, че не ме е променил. Сега това могат да го кажат хората около мене. Но никога, абсолютно никога не съм се мислила за нещо повече от останалите хора и някои познати мои, също са го споменавали това нещо. Но аз лично за себе си мисля ,че не ме е променила славата.

Вашето име е сред имената на изпълнителите който изградиха поп фолка. Бяха едни трудни години, години  на преход, години в които  положихте основите на тази музика, буквално вие и колегите ви изнесохте на гръб поп фолка  за да го превърнете в най-обичаната музика в България.Носят се всякакви митове за музиката от онова време, за тоталния хит „Палаво око” (чували сме определения, че това е песен на мутрите, на играчите, на леките жени).  Къде е истината и къде е измислицата около всичко това?

Ах…, наистина тогава живеехме във такова време. Тогава бяха мутренските години, годините на момичетата, който търсеха … така по някакъв начин лесно  да се сдобият с пари, да намерят богат мъж, който да ги издигне и може би затова продуцента, който я направи тази песен…нали въз основа на времето, в което живеехме-реши да направи тази песен. И наистина тогава бяха много размирни години…даже аз си спомням, че съм била на участия, където е имало доста хора от  подземния свят- както тогава го казваха и буквално не сме знаели дали ще можем да си тръгнем живи от там, защото имаха охрана около 10 човека и винаги, когато съм си тръгвала от едно такова участие, съм благодаряла на Господ, че съм се измъквала жива и здрава. Така че… просто това е песен, която изразяваше времето във което живеем тогава…тогава…на мутренските годни… на леките жени. То мисля, че и до ден днешен си продължава така, но тогава  беше по явно изявено сякаш.

Името Ви сякаш не е забърквано в големи скандали, как съумяхте да бъдете на ниво и да не навлизате в пошлото?

Те скандалите бяха умишлено търсени според мен, за да се говори за дадения изпълнител. Но в интерес на истината около мене нямаше как да се създаде такава интрига. Карали са ме да измисля нещо нали за провокация, за да се пише нещо, но някак си това не ме докосна и не беше моя начин за изява. Аз предпочетох да си заложа на таланта, на хубави песни и така общо взето.

Имахте един период на творческо затишие.Какво ви накара да преустановите кариерата си временно?

Просто тогава ми изтичаше 10 годишния договор със „Пайнер” и реших , че не мога вече да се боря….как да кажа…. със изпълнителите, който имат възможност да правят много песни и клипове. Защото след години стана доста скъпо да си позволяваш да правиш песен със клип. Като се разви музиката се развиха и тонрежисьори, оператори, композитори и всичко стана доста по-скъпо и просто нямаше как да си го позволя и реших, че  трябва да се оттегля.

В интерес на истината тогава си мислех, че приключвам с музиката, но буквално един, два месеца след като си прекратих договора усетих, че няма как…това е нещо вътре във мен, с което съм живяла 10 години и няма как да загърбя хората. които ме обичат – защото постоянно ми пишеха, че трябва да права нови песни, че трябва да не се отказвам – един вид даваха ми стимул да работя. И точно тогава пък навлязоха и ретро партитата и  почнаха да ме канят на ретро партита. В интерес на истината тези ретро партита ми направи впечатлении, че бяха доста про посещавани, от тези на, който се съобщаваше,че просто  изпълнитела отива така да си изпее песните, не на ретро парти. И интереса беше доста голям, направи ми впечатление, че хората  много се веселяха на нашите песни, имаше някаква носталгия може би по онова време … и до ден днешен си продължавам да ходя на такива участия

Имате ли някакъв сантимент към онова време, към форма „Пайнер” към колегите ви?

Честно казано… Да.Тогава времената бяха много по истински и изпълнителите бяха по истински, бяхме много задружни. Когато се събирахме да снимаме някоя обща програма винаги  помагахме една на друга, примерно даваш съвети със кой тоалет. Примерно еди кой си изпълнител пита „този или онзи”  и ние нали даваме си мнението. А на промоции всички играеха…. Няма: „Ама тя не игра на моя песен, аз няма да стана да играя на нейната песен ” (смее се) Гримирали сме се една друга, въобще бяха много хубави времена и наистина , наистина имам носталгия по онова време. Сега според мене няма нищо общо със тогавашното време.

Колегите? Едни продължиха, други вече за поели по друг път.Изглеждахте много задружни на общите събирания и концерти. Поддържате ли връзка с тях?

Поддържам със някои, но не със всички. С Екстра  Нина и до ден днешен си останахме много добри приятелки. С Мира често контактувам. С кой друг … с Есмералда- имаше една певица, не знам дали си я спомнят, тя и до ден днешен  пее.

Убедени сме че имате много интересни и забавни случки  в кариерата и на сцената, разкажете за тази, която Ви се е запечатала най-много в съзнанието?

Те наистина са много, но сега се сещам за една в началото на моята кариера, когато нямахме още възможност да си позволяваме да се возим на по хубави коли. Аз имах едно Трабантче от баща ми, Бог да го прости- той  почина много млад, и Трабанта беше почти нов във гаража…и когато ние започнахме да се учим – на него.  И в началото на моята кариера ходих със трабант на участия.  И си спомням за едно мое участие в Русе, на което собственика постоянно ми звънеше и казва: „Какво направихте? Защо е пристигате още?”  и аз казвам: „Ето, ето тука до Бяла сме…ето еди къде си сме”… и в един момент пристигаме пред дискотеката и той излиза и почва: „ Вие със тоя звяр ли пристигнахте?” и аз казвам: „ Да”. И излезли всички хора от заведението, звездата с каква кола ще пристигне и почват всички да се смеят: „ Хахаха Весела пристига с Трабантче” (смее се)

Кой е незададеният въпрос на Весела?Този който винаги сте искали да ви зададат, но никой не го е направил?

Аз доста се замислям… Може  би какво бих направила, ако можех да върна времето назад (смее се) Може би този въпрос не са ми го задавали,  защото с това нещо, което съм изпитала – по съвсем  друг начин може би ще процедирам и може би и до ден днешен щях да съм едно от водещите имена. Защото научаваш много неща и ако тези неща ги знаех в началото на кариерата си, щеше да ми е много от полза.

Каква е Весела извън сцената?

Извън сцената съм много обикновен човек, ходя си с маратонки, с анцуг. По нищо не можете да кажете, че съм … така по позната на аудиторията да кажем…не звезда, не популярен човек. Хората в Хасково си ме срещат и си ме поздравяват.. „Здравей Весела, как си?”  „ – Благодаря, добре съм” …но в момента нямам притеснения да изляза и да си ходя пеша, докато в онова време, както казах малко ми беше трудно. Абсолютно обикновен човек съм си в ежедневието.

На сцената, разбира се… не случайно се казва  „Артист-изпълнител”. Трябва до някаква степен и да си артист, и може би от време на време и на шут да се правиш за да забавляваш хората (смее се).. няма как … трябва това си е както се казва- професионализъм. Трябва да угодиш на хората  и по някакъв начин..слагаш маска, слагаш грим и чувстваш се, като по различен човек на сцената.

Името Весела несъмнено остави един ярък белег в  музиката като цяло. Какво Ви се иска хората да запомнят за нея?

За името Весела, най-вече със изпълнения на живо, защото по едното време доста се бяхме отплеснали и както му казваме ние- разлигавили, да пеем на плейбек и в един момент започна да ни бъде страх да пеем на живо. За мен беше голяма школа ходенето ми в Канада и Америка, защото там пяхме по няколко часа и нямаше как да пеем на плейбек  и от тогава казах: „Спирам с плейбеците… на живо трябва да се пее”.

Едно от нещата  с които искам да ни запомнят по-старите изпълнители това е с пеенето на живо. За друго в момента не се сещам.

Кой са Вашите любими ТОП 3 парчета от вашата музика? И кой са Ви ТОП 3 любими песни на вашите колеги?

 Ами сега като се замисля моите песни които и до ден днешен хората искат  да слушат, а и мои любими, са: „ Палаво око” , „300 нощи”  и третата, много често искат „Може би”. Това са едно от малкото, разбира се имам и още доста любими песни от моите.

А от колегите от онова време… сега се сещам за една моя много любима песен на Емилие –  „Не виждам” , Нелина имаше една много хубава балада, но в момента не мога да се сетя как и е заглавието и на Глория „Откраднат миг”- може би,  защото на времето много са искали да я пея и аз и така…

Накрая на това интервю да отправите вашите думи към  нашите читатели и ваши почитатели.

Да не ни забравят, да ни подкрепят, защото имаме нужда от това.  Аз лично съм решила, ако ми попадне някоя хубава песен да я направя, да ги зарадвам. Обещала съм си го и на себе си, обещала съм го и на тях, но просто засега не съм попаднала на парче,от което да настръхна и се надява, че скоро и това ще стане.

Опишете с няколко думи следващ гост- Мира.

За Мира мога да кажа само хубави неща, защото до ден днешен се чуваме. Никога не ме е забравяла по поводи, дори когато се роди малкия тя също ме поздрави. Много лъчезарно момиче, много позитивна, много упорита и лично аз и се възхищавам за енергията, която има и й пожелавам винаги да е така .. и все нагоре и напред.

Топ 3 песни.

#1 Уво-уволнение

“Уво-Уволнение” е първият голям хит на Весела.

#2 Палаво око / 1999

“Палаво око” се превръща в тотален хит и става емблематичен за Весела.

#3 300 нощи, 300 дни

“300 нощи, 300 дни” остава от най-големите хитове в поп-фолк и до днес.

[insertadsense]
Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter